(Не винаги) Сладък празник История на Gingerbread
Въпреки че е леко грозна, историята на “Джинджифиловият мъж” (който бяга от крава, кон и пиле, но се яде от лисица) зарадва децата на Коледа от 1875 г., когато е публикуван в списание “Свети Никола” , Предците на бисквитките и братовчедите им се радват много по-дълго.
Джинджифилът е подземният корен на растение, произхождащо от тропическите тропически гори в Южна Азия и е изнасяно за Индия и Европа по време на ранните сделки с подправки. Според “The Gingerbread Book”, сладкиши, направени с джинджифил, меласа или мед, вероятно са били въведени в Западна Европа от кръстоносци от 11-и век, които се завръщат от средиземноморските страни – ранни адаптери на подправката. “A-Z на Food & Drink” съобщава, че рецепти за първите “gingerbras” (от стара френска дума) призовават за галета, варени в мед с подправки.
Вземете основната рецепта за сладкиши
Панаирите в средновековна Франция и Англия предлагаха сладки питиета, приготвени с джинджифил, наречени коктейли, според “Оксфордската компания за храна”. Рицарите получиха парче за късмет в турнирите. Легендата проследява мъдреци назад в кралица Елизабет I, която предполагаше, че нейните готвачи са формирали сладкарята във формата на любимите й придворни и харесали да дават на ВИП гостите бисквити с джинджифил, които са годни за консумация карикатури. Около същото време имало убеждението, че ако една жена изяде “съпруг с меден джинджифил”, това може да доведе до брака й. Една теория твърди, че тъй като “мъжете” са много по-малко дете, отколкото възрастните, те идват да представят бебето Исус на Коледа. И участващите подправки понякога се смята, че представляват екзотичните дарби на маговете.
В Германия, бисквитките, наречени “лебекун”, са сърцевидни и украсени с романтични послания. През 1600 г. град Нюрнберг станал известен като “гарнирана столица на света”, като майсторските пекари създавали сложни произведения на изкуството. (Имало е гилдия със строги правила, но само тези, които притежават свой собствен “дим”, означаващ пещ, биха могли да продават храсти.) Най-старата записана рецепта за сладкиши, датираща от 16 век, се съхранява в германския Национален музей в Нюрнберг. Меджикът от този град има “защитено географско указание” от Европейския съюз, като Parmigiano-Reggiano и шампанско.
Вземете рецептата за гигантски джинджифил бисквитки
Получете рецептите за ваканционни джинджифили, меласа и подправки с подправки
Къщите, изработени от меден джинджифил, може би са били вдъхновени в началото на 1800 г. от братята Грим, които пишат за къща от вещици, изработени от бонбони и бисквити в “Хензел и Гретел”. Вълните на имигрантите доведоха до американски мед (майката на Джордж Вашингтон е кредитирана с една рецепта), а къщите станаха особено популярни като коледни украси сред германското население в окръг Ланкастър, Пенсилвания – “Пенсилвания Deutsch”. клонове, които донесоха в домовете си по време на празника – предшественици на коледната елха.
Вижте как да направите нашата кабина с меден камък
Каквато и да е форма или стил – мъже, къщи или прости квадрати – ароматът на карамфил, индийско орехче, канела и разбира се джинджифил е опияняващ в кухнята на 21-ви век, както беше за тази умна лисица.
Гледайте Сара Кери да направи “Gingerbread Cookies”, които миришат и вкусят като празниците (и после ги направете сами!):
Javon
27.04.2023 @ 07:04
This text is written in Bulgarian and talks about the history and popularity of gingerbread cookies. It mentions the origins of ginger as a spice and how it was introduced to Europe by early spice traders. The text also talks about the different shapes and styles of gingerbread cookies, including houses and men, and how they became popular as Christmas decorations. The author provides recipes for making gingerbread cookies and encourages readers to try making them at home. Overall, the text celebrates the delicious and intoxicating aroma of ginger and other spices in the kitchen, just like the clever fox in the story who enjoyed eating gingerbread cookies.